СПЕЦИФИЧНИ ДИАГНОСТИЧНИ ТЕСТОВЕ

Изследване за дирофилариоза – паразити, локализиращи се в сърцето.
Дирофилариозата е паразитно заболяване, предизвикано от Dirofilaria immitis. Заразяването на кучетата и котките става чрез ухапване от комари, преносители на микрофилариите, които те инокулират в животното и неговата кръв при ухапването. Установени са случаи на дирофилариоза при кучета, котки, вълци, лисици, порове и много рядко при хора. Развитието на паразита е доста сложно и минава време от заразяването до появата на първите признаци. Възрастните форми се локализират в белодробните артерии и сърцето, а микрофилариите циркулират в кръвта.

Признаци на заболяването – кашлица /особено след натоварване/, затруднено и/или учестено дишане, лесна умора, загуба на тегло, припадъци. Рентгенологично се установяват изменения в белите дробове и изразена сърдечна недостатъчност.

Лекуването на животни с проявени клинични признаци е доста трудно и за съжаление в повечето случаи – неуспешно. Най-надеждна в случая е профилактиката – препоръчва се един път годишно животните да се третират с Ivermectin, както и периодично изследване /веднъж на шест месеца/ за евентуално заразяване. Откриването на болестта в ранен стадий дава много по-добри шансове за излекуването й.

Паразитите могат да бъдат открити чрез:

– тестове за микрофиларии в кръвта – директен метод, метод на Knott тези тестове са бързи, лесни за изпълнение, но чрез тях се откриват само микрофиларии, циркулиращи в периферната кръв. Количеството на микрофилариите не корелира пряко с броя на възрастните паразити и следователно не е индикатор за тежестта на заболяването;

– антигенни тестове – в повечето случаи метода за откриване на микрофиларии се допълва от антигенни тестове, които открива антигени, освобождавани от възрастните женски паразити. Поради тази причина тези тестове са фалшиво отрицателни в първите 5-8 месеца от заразяването, докато не настъпи полова зрялост на паразита;

– рентгеново изследване – рентгенографията на бял дроб и сърце се прави при положително реагирали животни с цел оценка на размера на увражданията и промяната в сърдечния силует.

Изследвания за векторни заболявания
Моноцитна ерлихиоза

Представлява инфекциозно заболяване, причиняващо се от вътреклетъчни бактериални агенити, локализирани в моноцитите. Заразяването на домашните любимци се раелизира трансмисивно – чрез посредничеството на кърлежи. След инокулацията на причинителите, проникват в моноцитите на кръвта, размножават се и впоследствие се локализират в мононуклеарните фагоцитиращи клетки на далака, черния дроб, и лимфните възли. Инкубационният период / периода от заразяването до клинична проява на болестта/ е между 8- 20 дни и може да протече остро, подостро или хронично.

Основните признаци на заболяването са депресия, летаргия, загуба на тегло, липса на апетит, увеличени лимфни възли, малки кръвоизливи по кожата и лигавиците, отоци по задните крайници и скротум.

Заболяването може да бъде открито чрез:

– бърз антигенен тест – изследването е ласно и достъпно – необходимо е малко количество кръв от животното. Достоверността му е до 80 %;

– ЕЛАЙЗА изследване – достъпно е само в специализирани лаборатории. Висока специфичност на теста, използва се за доуточняване на диагнозата.

Лайшманиоза

Лайшманиозата е трансмисивно протозойно заболяване, опасно не само за домашните любимци, но за хората. Векторите /тези, които пренасят заболяването/ са определен вид мухи – флеботомуси. Инкубационният период може да бъде от 3 месеца до 7 години. Клиничните признаци са свързани с увеличени лимфни възли, кожни изменения – дерматит, язви или рани, хиперкератоза на носа, хиперкератоза по крайниците, бледи лигавици, увеличен далак, загуба на тегло, очна патология, и др.

Лекуването на заболяването е трудно и не винаги успешно, затова профилактиката е от особено значение.

Диагнозата може да бъде поставена чрез:

– бърз антигенен тест – изследването е ласно и достъпно – необходимо е малко количество кръв от животното. Достоверността му е до 80 %;

– ПКК – изследване на формените елементи на кръвта;

– ЕЛАЙЗА изследване – достъпно е само в специализирани лаборатории. Висока специфичност на теста, използва се за доуточняване на диагнозата.

Изследване за Бабезиоза

Заболяването се предизвиква от Babesia canis, Babesia gibsoni – това са вътреклетъчни паразити, паразитиращи в еретроцитите на гостоприемника. Преносители са кърлежите,които след кръвосмучени инокулират паразитите в животното. Клиничните признаци са треска, неподаваща се на антибиотици, анемия, отпадналост, липса на апетит. В резултат на разрушаването на еритроцитите могат да се развият автоимунни процеси, а също така и чернодробни увреждания, нарушения в дихателната и отделителната система и др. Инкубационният период е около 10 – 21 дни.

Заболяването се диагностицира чрез:

кръвна натривка – паразитите се наблюдават като точковидни включения в еритроцитите. Сравнително лесно изпълним метод с висока диагностична стойност.

серологичен тест – надежден тест за откриване на заболяването;

непряка имунофлуоресценция;

Гиардиоза
Гиардиозата е паразитно заболяване открито при кучета, котки, говеда, овце, плъхове и хора. Заразяването става със замърсена вода, храна или чрез паразити, полепнали по космената покривка.

Много по-податливи са младите животни, при които заболяването протича много по-тежко. Характеризира се диария, загуба на тегло, влошено общо състояние. Понякога може да доведе до смърт.

Диагнозата се поставя чрез бърз диагностичен тест – лесен за изпълнение и с висока диагностична стойност или специфично паразитологично изследване.